Нямам

Нямам нищо

Нямам майка, нямам баща,

Нямам деца,

Нямам брат, нямам сестра.

Нямам баби, дядовци,

Нямам спомени.

Нямам очи, нямам ръце и крака.

Нямам нокти, нямам коси,

Нямам нищо, което да нося със мен.

Нямам думи, с които да...

Нямам как да кажа, че...

Нямам минало, нямам бъдеще.

Нямам рамена, нито пети.

Няма преди, няма сега, няма и след.

Нямам бебешки снимки – на тях не съм аз.

Нямам приятели, нямам приятелки,

Живея само сама.

Нямам обич, която да изпитвам.

Нямам обич, която да изпитват.

Ходя по тъмните улици и си говоря сама.

Шептя : Върни се, върни се...много пъти.

Нямам смелост да ти го кажа.

Няма да ти го кажа.

Не мога да ти кажа дори: Весели празници,

Или честит рожден ден,

Или честит някой си празник.

Нямам нищо.

В първите класове на училище

Се учеше

За одушевени предмети.

Нямам одушевени предмети.

Нямам и неодушевени предмети.

Чудя се ако стане пожар или война

И загубя всички малки неща

От малката ми гробница-стая

Какво толкова?

Нямам усещането, че мога да погледна към хоризонта.

Нямам.

Нямам как да те заведа там в мен.

Нямам сили.

Нямам сили да изправя рамене.

Нямам мигли, нито цветно виждане.

Нямам поздрав на уста, онемяла съм.

Няма как да се живее така –

Защото нямам теб.