На плажа

Тефтерът ми се поизпече и зави краища, но вече не мога да се сдържа и даже нетърпението ми да пиша надви мързела.

"Да те еба в глухите уши!"-кресна уверено момичето. Отвори си кроасана и след малко до крака ми се лепна опаковката. Дааа! "Глухите уши" се появи из водите на мътното море и с боен вик се зададе към веселата млада компания.

В очакване на още опаковки, найлонки и други подобни лепки, започнах да пиша.

Ядат домати. Обсъждат ги. Шумът на вълните. От залисия за писане, пропуснах да чуя какво правели с краставиците у дома.