Негърът

В един момент толкова си повярвахме, че от малкия подарък-изненада с размери пет на пет сантиметра ще изскочи нещо голямо, че всички се втурнахме на двора, сигурни, че от там ще излезе негърът с големия… или големият негър… но спомняйки си нашата искрена еуфория, много повече сме очаквали първия.

След прочитане на инструкциите на английски, няколко пъти, защото ме мързеше дори да мисля, ги повторих още веднъж, за да се разбере точно какво трябва да се прави! Първо пликчето се пука с две ръце, след това се разклаща и накрая се хвърля - за да излезе "голямата" изненада.

Идеята за негъра дойде съвсем естествено и най-вече заради инструкцията - защото там изрично пишеше след пукането и клатенето, подаръкът да се захвърли настрани, за да се появи изненадата. Очаквайки, може би, камион конфети или нещо друго такова голямо и страшно, решихме да излезем навън и да чакаме негъра.. вместо конфетите, които биха изпръскали всичко в къщата.

Спукахме, разклатихме и захвърлихме! И чакахме. Колко време сме чакали, затаили дъх? "Ми то това беше...!...?" Малко се страхувахме да не избухне - кое и защо, само ние и то там и тогава си знаехме.. но въпреки това, пристъпихме плахо и погледнахме изотгоре малкото пакетче.. Подбутнахме с клечка и видяхме малко целофанено сърчице, което беше надуто. Някой го взе и го разклати и отново хвърли. Но пак нищо. И къде беше негъра? И защо се пазим от него?

"Снимай му, снимай му тъпата физиономия!" - каза някой за рожденика, който на филмчето от вечерта поглежда тъжно към камерата и чернобялата му физиономия, бяла в мрака, все още чакаше негъра...

Прибирайки се в къщата се замислих.. наистина ли чакахме негър от пет на пет сантиметрово шумящо пликче, на което пише "изненада"?

На плажа

Тефтерът ми се поизпече и зави краища, но вече не мога да се сдържа и даже нетърпението ми да пиша надви мързела.

"Да те еба в глухите уши!"-кресна уверено момичето. Отвори си кроасана и след малко до крака ми се лепна опаковката. Дааа! "Глухите уши" се появи из водите на мътното море и с боен вик се зададе към веселата млада компания.

В очакване на още опаковки, найлонки и други подобни лепки, започнах да пиша.

Ядат домати. Обсъждат ги. Шумът на вълните. От залисия за писане, пропуснах да чуя какво правели с краставиците у дома.

ХайКу

Специален намиг към Иван

Рафтовете с книги са като усти
Кога ли ще ми проговорят
И ще се уплаша ли ?