След като той си тръгна отворих гардероба и видях върху дрехите си две от
неговите тениски. Беше ги оставил нарочно там. Стана ми кофти.
След като той си тръгна живота с животинския си бит трябваше да продължи.
Лято, топло, потно, взех си торбата с нещата за пране. Половината неща бяха
негови. Пуснах пералня, проснах неговите неща заедно с моите. Прибрах неговите
неща в неговия гардероб.
Пуснах друга чанта с пране. Половината неща пак бяха негови. Изпрах и
проснах нещата му с моите. И после пак ги сгънах и прибрах в неговия гардероб.
Разгледах какво беше оставил още.
Помня всяка дреха, която сгънах в този гардероб. После прибрах всичко в две
големи торби, едната сложих в раницата си, другата носих в ръка.
Тръгнах към някаква организация за дарения на дрехи. Беше есен, от онези
летни жеги през есента. Намерих мястото на картата и почнах да следвам картата
на телефона си.
Печеше жълто парещо слънце. Слязох от автобуса и тръгнах по тротоара.
Асфалтираха платното, миришеше на смоли и черен асфалт. Топло ми беше, не
намирах адреса. На картата показваше, че съм стигнала, а никъде нямаше табела с
мястото.
Преди да тръгна се обадих по телефона да ги питам дали ще са там. Само
неделя от 14 до 17 или нещо такова. Беше странно. Една жена по телефона
потвърди, че ще са там.
Почнах да се въртя в кръг. Намерих една табела, но в сградата нямаше никой.
Питах един легнал под колата си мъж къде е тази благотворителна организация.
Той каза: Виждате ли онази кола? Там на ъгъла е. Нямаше нищо там на ъгъла.
Стигнах до края на малката уличка. Почти стигнах пак на платното с работниците.
Върнах се. Реших да вляза в една полурухнала сграда с вход там на ъгъла.
Нямаше крушка в коридора. Беше мрачно, пода беше изтърбушено дюшеме, криво и
покрито с протрит балатум. Все едно се връщах назад във времето. Или влизах във
филм. Малко ме беше страх. Тръгнах по коридора. В дясно имаше отворена врата.
Малко светлина влизаше от стаята по коридора.
В коридора пред вратата имаше кофа.. или каска.. не помня. Реших, че това
няма как да е мястото и трябва да попитам пак. Да, това било мястото. Зарадвах
се.
Там бяха само двама души. Мъж и жена с кърмаче в ръцете си. Сигурно тя ми е
отговорила по телефона по-рано. Стаята беше препълнена с неща, които се трупаха
по стените почти до тавана. Казах какво нося. За кого са? – За мъж или момче,
тениски и такива дрехи. – Да не са скъсани? Стават ли за носене? – Да, всичко
става, просто той си тръгна и ги остави. Не искам да ги хвърлям. Стават за
носене, затова ви ги нося.
Тръгнах по пътя към спирката. Вече познавах пътя, асфалта, миризмата,
жегата. Раницата ми на гърба беше чисто празна, а роклята по гърба ми беше
мокра. Чисто мокра. Притесних се да не би някой да види. Казват, че енергията и
емоциите се акумулирали и излизали от там, през гърба. Смешна работа, нали.
На другия ден за първи път отидох на работа и забравих да си пия
успокоителните.
