4/26

Месеца, в който те чаках
изтече. Като влак шумен
ме смаза. С главоболие
ме завлече на тъмно.
.
На улицата е шумно.
Не излизам вече.
Хладилника ми прави компания,
часовника и други уреди.
.
Има цигари някъде тук,
и чисти пепелници,
безалкохолни напитки,
вода, алкохол и мълчание.
.
Чакам да се обадиш,
за да не ти вдигна.
Колко напрежение –
оказа се – без причина.
.
Месеца, в който те чаках
се свърши. Като кутия цигари,
като нещо нормално,
като работна седмица.
.
Колко ли месеци
чакат след този?
И колко поети
са скочили
във движение?
.
Месецът роди месеци.
Не зная ще те срещна ли,
ще те пусна ли,
ще се разминем ли...

2/26

Първо изпрах ти хавлията,
После изгладих душата си,
После разгледах косата си –
Този път няма да страда и тя.
.
Второ си легнах сама,
После спрях да чета
Преди сън. Книги не пипам
Откакто те няма.
.
Трето – затворих прозорците,
Пуснах завесите,
Залостих вратите,
Изключих и телефоните.
.
Четвърто – си мисля, че трябва
Да спра да те мисля.
Колко пъти те имах –
Колко пъти те исках.
.
Пето – математиката не ми се отдава.
Колко пъти те исках –
Не е равно на колкото пъти те имах.
Нито колкото пъти те имах
На толкова колкото те искам.
.
Шесто – признах си,
И после не исках,
И после си мислих,
И после се плиснах.
.
На седмия ден се почива.
От сутрин, до обед,
По пладне, след обед –
До вечер. И после се почва отново.

1/26

Ако по кожата можеше да се пише
щях да напиша по твоята нещо –
Нещо, което не ти дава да мислиш,
нещо, което те спира да дишаш.
.
После си тръгвай, остави ме да искам
теб, толкова много, колкото мога.
Остави ме да чакам дали и кога
ще те видя отново.