МЕЧЕШКА КОЖА
/Иван Радоев/
Вън е студ.И в железните клони
вее вятърът зъл и свиреп.
Аз не зная защо си припомних
в тази нощ януарска за теб.
Наша мила,добра и далечна!
В тоя миг сред самия площад
гледам лампата сребърно млечна
и народ от големия град,
който бърза навън за театър.
В тоя миг надалече оттук
теб те среща родопския вятър
и макар че надолу е юг-
гледаш как като бяла загадка
тежък сняг по билата е спрял
и вървиш с двайсет сини тетрадки,
скрити нейде под стария шал.
Ти си проста като зимата бяла,
нямаш накит-прост е твоят вървеж,
само там,дето дишаш на шала,
е разцъфнало кичурче скреж.
Трета зима!А няма те още!
Вън вали и вали!Все вали.
Ти си спомняш студентските нощи
и навярно сега те боли.
Наша мила,добра и далечна!
Тъй самотна-не те ли е страх,
че животът е див,бързотечен,
и мечтите ще рухнат във прах?
Като миг младостта си отива
на живота по краткия път.
А кога ти ще бъдеш щастлива?
А кога твойте дни ще цъфтят?
Ти ме питаш дали ми е тежко...Тежко е.Ти ме питаш дали не ме е срах?Страх ме е.Ти ме питаш имам ли любов?Нямам.Питаш ме дали съм щастлива?
Снощи при мене дойде малката Халиде и ми донесе една мечешка кожа.Преди две години старият Рамзи-бащата на Халиде-би своята дъщеря от училището до дома си,защото не й даваше да учи.
Снощи той изпрати Халиде при мене и й заръчал:"Занеси тази кожа на учителката и й кажи да си ушие кожух,че при нас е студено !"
Ти ме питаш дали съм щастлива?
Аз не знам,ала в снощния час
аз усетих как в мене прелива
топла кръв.И заплаках на глас.
"Хайде Халиде,мое малко юначе"-
шепнех аз.И заплака и то.
Ти видял ли си малка сърничка как
плаче,
без да може да каже защо.
Ти ме питаш дали съм щастлива!
Гледам мечата кожа сега,
гледам вятъра вън как навива
на огромни кълбета снега,
сякаш бели магьосници чукат
по прозореца чер и студен,
и си мисля за тебе оттука
ти дали си щастлив като мен.
